16 oct 2021, 8:45

Крилете на вярата

932 1 0

Изписах текстове безброй,

нахвърлях думи хаотично,

в опит да опиша по начин свой,

болката, която ме облива.

 

Миналото все намира ме,

дори в тълпа от светли дни и радостни лица

и със схватка ледена и зла се вкопчва в мен

и започва бавно да прогонва мойто светлина.

 

Затрива мигове щастливи, настоящи топли цветове

и бута ме назад към времето лъжливо- там,

където оставих част от своето сърце.

 

Ритам аз, ридая и се тръшкам, не искам отново да се връщам

в клетката, иззидана от мойта собствена тъга, 

искам просто да избягам,

-да полетя...

 

и сякаш нещо в мене се пропука, дълго време спящо,

чакащо в дебрите на моята душа, изригна в мене и изпълни

всяка моя мъничка частица със любяща светлина,

любов не от друг, или за друг, а за самия мен

 

понечих аз да се обърна,

да зашлевя миналото с ръка,

но обръщам се и що да видя –

от него няма и следа...

 

Нещо в мене се раздвижи,

приятно странна болка в гърба,

и усетих как на плещите поникват

две силни, две красиви крила.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павел Дунев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...