8 feb 2007, 23:27

Крило 

  Poesía
806 0 2
Усмивка млечна
копринена мечта оплита.
Закрила “вечна”
чрез топлината на крило отлита.
И бебето само остава,
но няма страшно и запява.
Дъждът търкаля се на тънки струйки
(по перушината кафява)
и птичето от студ сковава.
Приказка ли е това
и щастлив ли и е краят?
Как мислиш ти? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??