Крило
Усмивка млечна
копринена мечта оплита.
Закрила “вечна”
чрез топлината на крило отлита.
И бебето само остава,
но няма страшно и запява.
Дъждът търкаля се на тънки струйки
(по перушината кафява)
и птичето от студ сковава.
Приказка ли е това
и щастлив ли и е краят?
Как мислиш ти?
Замисляш ли се изобщо?
Знаеш ли какво е изгубени мечти?
А питаш ли се всеки ден защо?
Защо се сгушват птичките сами?
Защо ледът край тях не се топи?
Когато дойде труден ден
очаквам ти да си до мен.
Не ме обричай да тъгувам,
от тебе само се интересувам.
А няма ли тук щастие за теб –
върви си. Първо прегърни ме,
за последно парещото тяло да усетя,
и чак тогава остави ме.
© Маргарита All rights reserved.
Хубаво е да ти напомнят какво, по-точно кого имаш до себе си. 