21 mar 2009, 11:57

Кристална печал

  Poesía
992 0 0

Кристална печал

Аз срещнах те изоставен,
небрежно брадясал мъж,
с чело набраздено, страдал
в живота си не веднъж.

В измачкани някакви дрехи,
износени обувки и бледен,
със сърце разбито аз видях те -
видях те аз толкова беден!

То,детето е заспало вече,
като току що притворило очи,
а от теб е толкова далече
и път към него не намираш ти.

Кристална печал да живее,
там, дълбоко видях във очите -
видях болката как зрее,
как пробиват път сълзите!

Останал сам над гроба пресен,
видях те със цвете червено,
нехаещ към живота чудесен -
видях те със сърце сломено!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитьр Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...