Mar 21, 2009, 11:57 AM

Кристална печал

  Poetry
990 0 0

Кристална печал

Аз срещнах те изоставен,
небрежно брадясал мъж,
с чело набраздено, страдал
в живота си не веднъж.

В измачкани някакви дрехи,
износени обувки и бледен,
със сърце разбито аз видях те -
видях те аз толкова беден!

То,детето е заспало вече,
като току що притворило очи,
а от теб е толкова далече
и път към него не намираш ти.

Кристална печал да живее,
там, дълбоко видях във очите -
видях болката как зрее,
как пробиват път сълзите!

Останал сам над гроба пресен,
видях те със цвете червено,
нехаещ към живота чудесен -
видях те със сърце сломено!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитьр Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...