Mar 21, 2009, 11:57 AM

Кристална печал

  Poetry
987 0 0

Кристална печал

Аз срещнах те изоставен,
небрежно брадясал мъж,
с чело набраздено, страдал
в живота си не веднъж.

В измачкани някакви дрехи,
износени обувки и бледен,
със сърце разбито аз видях те -
видях те аз толкова беден!

То,детето е заспало вече,
като току що притворило очи,
а от теб е толкова далече
и път към него не намираш ти.

Кристална печал да живее,
там, дълбоко видях във очите -
видях болката как зрее,
как пробиват път сълзите!

Останал сам над гроба пресен,
видях те със цвете червено,
нехаещ към живота чудесен -
видях те със сърце сломено!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитьр Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...