Уж, Боже мой, аз твое съм дете,
и дал и взел си - просто и понятно,
а дяволът в душата ми чете,
евангелието, но наобратно.
Излял си ме изглежда в крив калъп,
и бързо си го счупил, друга няма,
на кръстопът е хвърлен моят пъп,
сърцето ми искра, умът ми - слама.
Изнизват се години,крах след крах
и мъдростта с насмешка ме подмина,
така и да порасна не успях
и с Бог, и с дявол, тъй ще си замина.