Уж, Боже мой, аз твое съм дете,
и дал и взел си - просто и понятно,
а дяволът в душата ми чете,
евангелието, но наобратно.
Излял си ме изглежда в крив калъп,
и бързо си го счупил, друга няма,
на кръстопът е хвърлен моят пъп,
сърцето ми искра, умът ми - слама.
Изнизват се години,крах след крах
и мъдростта с насмешка ме подмина,
така и да порасна не успях
и с Бог, и с дявол, тъй ще си замина.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
