15 sept 2020, 22:58

Криза 

  Poesía » Civil
407 1 0

 

Егоизмът отвътре мъртви ни прави,
и слепи, за болката чужда,    
и за мръсната дреха на съвестта ни,
за честта, която събужда.  

 

Не разбрахме същността на бедата
от импулса на камъка хвърлен.
Дявол е скрит на човека в главата,
и в гнева му от пламък опърлен -

 

този "кон от дърво" срива устоя,
че доброто е във тъмна килия,
рухват стените на мнимата Троя,
вгледани в своя последен Месия.

 

Ала нас ли точно той ще спаси?!
Демонът злобно захранен,
за приемник най-ценен ни гласи.
Прокуден. Боже! Забравен.

© Иван Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??