18 sept 2010, 20:05

Криза

  Poesía » Civil
1.2K 1 14

                      Криза

                             Слепите вълци Господ ги храни.

                                                              Нар. мъдрост

 

 

В Европа, говори се, имало криза?!

Треперят банкерите в страх от банкрут.

Тревога навсякъде, паника, смут.

 

А Ганчо в България дреме. Без грижа

за нищо край себе си, само мълчи,

сънливо потрива незрящи очи.

 

Та той си е в криза, откакто се помни.

Не спастрил парици, харизал имот…

Какво ще изгуби? Животa на скот?

 

Безгрижен е той, като птиците пойни.

Те жито не сбират, ни дрехи на склад,

пък нито умират от студ, ни от глад -

 

облича ги Господ, грижовно ги храни…

А Ганчо по-скъп е от полските врани.*

 

-----------------------------------------------------

* „ Разгледайте враните, че не сеят, нито жънат; те нямат скривалище, нито житница, но пак Бог ги храни. Колко по-скъпи сте вие от птиците!”  (Лука 12:24)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Тенев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Дреме си Ганчо тука, вярно. А навънка - дори отлично се справя! Та от години си мисля - не ще да е само в Ганча причината )))
  • По Майсторски си го сътворил - удоволствие бе да прочета!
    Истина е, разбира се - ние все още не можем да се опълчим на Съдбата...
    Демокрацията ще трябва да поживее още няколко десетилетия по нашите земи - тогава ще сме други...
    Вярвам в това!
    Поздравления!
  • Краси, Лука добре го е казал, а ти още по- добре!
    Някои дори се радват на всяко подхвърлено стъкълце... те са по скоро свраки- трупат ненужности!
    Да знам, причерня ми... не ща да сме врани
    Но кой ли тогава ни храни... със рани?
  • Боби, аз съм майстор на табла.Другото не е коректно да рекламирам тук, пък и е безполезно - в тая криза строежите и ремонтите съвсем замряха.
    Благодаря Илко, безграничната ни търпимост май се изражда вече в мазохизим.
    Прва си Валентина. Действия няма. Дълбока апатия и пълно безхаберие са ни обхванали.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...