Кряскащи тълпи
Преди време словото болеше,
малцина можеха да си го позволят.
Затова и думата им тъй тежеше,
че плащаха си с грозна смърт.
Но словото не можеш да убиеш,
то разпалва плам в сърцето.
Дори да са завързани ръцете,
ще успееш да докоснеш и небето.
Затова обаче господарят полудя,
виждайки как робът е на свобода.
Уж живеят в клетка всички сетива,
но душата някак е огряна в светлина.
Затова реши се, хитро се подходи,
подариха свобода на всички роби.
Пренаситиха със екстри целия им свят,
дадоха им да говорят, да не могат да се спрат.
И така човекът се успокои –
гордо той свободен почна да крещи.
Всеки защитава яростно правата,
в детски хвърчила се превърнаха словата.
Всеки философ е, учен и естет,
всеки иска всичко и върви напред.
И ако някой може истина да сподели,
тя дълбоко ще потъне между кряскащи тълпи.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Симона Богданска Todos los derechos reservados
