valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
30 dic 2010, 13:00

Крясъкът на пеперудата 

  Poesía
966 0 9

Да, Земята е сбръчкала вежди
от интриги, обиди и злост.
Сякаш няма за утре надежда,
сякаш няма към светлото мост.

И изригва с вулкани и трусове,
сякаш иска тя знак да даде.
Изтерзана от тази безвкусица,
ще се гърчи, додето умре.

Безтегловно се чувстваме ние,
дето виждаме нейния срам
и от болката стенем и вием,
и се кръстим във Божия храм.

Но не тропнем ли с крак пред лъжата
и не кажем ли: Стига! До тук!... 
ще е близо смъртта на Земята,
пред молитвите даже напук.

Те, виновните, нека да плащат,
че грехът е с висока цена.
Всяко нещо стократно се връща!
Казват, злото е с къси крака...

Затова нека бъдем открити
и да мислим за своите деца,
да усмихнем Земята сърдита...
Пак крещя, а навред тишина.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Вальо,благодаря,че те има.С поети и личности като теб България не е загубена.Все повече народ започва да чува.В просъница,но все пак долавя гласове.Бъди жив и здрав!
  • Вик по вик - може би ще успеем?
  • Много правдиво! Но с едно уточнение-срама е не за Земята,а за човеците!!!
  • "Безтегловно се чувстваме ние,
    дето виждаме нейния срам..."

    Виждаш!
    А болката ти е зов за събуждане.
  • Отново силна поезия пускаш,съвестта от нея хруска!Весели празници и много успехи през Новата!!!
  • да усмихнем Земята сърдита... Браво Вальо!!! С удоволствие прочетох!
  • Чух те, Валка...
    Всяко нещо стократно се връща!

  • Straxotno!
  • Много силно!Много истинско!Поздрав!
Propuestas
: ??:??