Крясъкът на пеперудата
Да, Земята е сбръчкала вежди
от интриги, обиди и злост.
Сякаш няма за утре надежда,
сякаш няма към светлото мост.
И изригва с вулкани и трусове,
сякаш иска тя знак да даде.
Изтерзана от тази безвкусица,
ще се гърчи, додето умре.
Безтегловно се чувстваме ние,
дето виждаме нейния срам
и от болката стенем и вием,
и се кръстим във Божия храм.
Но не тропнем ли с крак пред лъжата
и не кажем ли: Стига! До тук!...
ще е близо смъртта на Земята,
пред молитвите даже напук.
Те, виновните, нека да плащат,
че грехът е с висока цена.
Всяко нещо стократно се връща!
Казват, злото е с къси крака...
Затова нека бъдем открити
и да мислим за своите деца,
да усмихнем Земята сърдита...
Пак крещя, а навред тишина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
