17 mar 2007, 12:31

Крясъкът на вратата 

  Poesía
574 0 2

Захлопна я, без да се усетиш
дори не чу как зад теб изкрещя.
Късно може би ще се досетиш,
че и твоята душа изпищя.

Бравата залости здраво.
Заключи всички възможни врати…
Пътят не води вече направо,
пътят ме води встрани…

Изтри… докрай стъпките,
които начертахме с усмивки,
скърши на дръвчетата пъпките,
загуби се в тъмни отбивки…

Крясъкът на вратата… простена.
Заплака, че отново си тръгваш.
Но тази раздяла, знай, е последна.
Вратата… със себе си изтръгваш.

© Сиси Валентинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??