Крясъкът на вратата
Захлопна я, без да се усетиш
дори не чу как зад теб изкрещя.
Късно може би ще се досетиш,
че и твоята душа изпищя.
Бравата залости здраво.
Заключи всички възможни врати…
Пътят не води вече направо,
пътят ме води встрани…
Изтри… докрай стъпките,
които начертахме с усмивки,
скърши на дръвчетата пъпките,
загуби се в тъмни отбивки…
Крясъкът на вратата… простена.
Заплака, че отново си тръгваш.
Но тази раздяла, знай, е последна.
Вратата… със себе си изтръгваш.
© Сиси Валентинова All rights reserved.
