Кръг
Странна е тази късно-есенна вечер!
Нищо, че стеле мракът влага и студ,
ти ела! Поседни с мен под лампата,
дето подбира словата.
Две души да сме в нейния кръг.
Да поискаме себе си в светлото да открием.
В ъгъла тъмното да прогони нашият смях,
а очите ни, пълни с толкова спомени,
да говорят, щом мислите ни мълчат.
В друг живот, или пък в този, в летен ден
на един скътан селски път ти и аз, ...