Кръг
Кръг
Странна е тази късно-есенна вечер!
Нищо, че стеле мракът влага и студ,
ти ела! Поседни с мен под лампата,
дето подбира словата.
Две души да сме в нейния кръг.
Да поискаме себе си в светлото да открием.
В ъгъла тъмното да прогони нашият смях,
а очите ни, пълни с толкова спомени,
да говорят, щом мислите ни мълчат.
В друг живот, или пък в този, в летен ден
на един скътан селски път ти и аз,
боднали погледи в ято, сбиращо младите жерави...
а водачът с крясък самотен изпраща небето след теб.
Знае какво е крилете да искат, но да не могат
да издигнат нечия плът. Знае как да прошепне
по Вятъра писъка-поздрав...
преди дните да го повалят.
Есен е! Може би плаче мъглата, може би песен преде,
сякаш знае какво ще си кажат сърцата -
стига да се усетят,
че имат по чифт уморени криле...
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
