линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
835 12223
20.10.2009 г., 11:25 ч.

Кръг 

  Поезия » Друга
596 0 16

Кръг

 

Странна е тази късно-есенна вечер!

Нищо, че стеле мракът влага и студ,

ти ела! Поседни с мен под лампата,

дето подбира словата. 

Две души да сме в нейния кръг.

 

Да поискаме себе си в светлото да открием.

В ъгъла тъмното да прогони нашият смях,

а очите ни, пълни с толкова спомени,

да говорят, щом мислите ни мълчат.

 

В друг живот, или пък в този, в летен ден

на един скътан селски път ти и аз,

боднали погледи в ято, сбиращо младите жерави...

а  водачът с крясък самотен изпраща небето след теб.  

 

Знае какво е крилете да искат, но  да не могат

да издигнат нечия плът. Знае как да прошепне

по Вятъра писъка-поздрав...

преди дните да го повалят.

 

Есен е! Може би плаче мъглата, може би песен преде,

сякаш знае какво ще си кажат сърцата -

стига да се усетят,

че имат по чифт уморени криле...

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??