Кръг
Фасада е животът, някаква фасада,
обвил с черупката си облата ни същност.
В кръга, затворил в нас самите листопада,
ръми дъждец от вчера в миглите до късно.
Разнищваме до кост причините за щастие.
Във смисъла, от логика горим изгубени.
Изровили в дълбокото си черни краски,
по нощем в мъдрости пророчески се будим.
А вън ухае. В цвят на люляци се губим.
Попиват жадно мислите ни суеверни.
И косъм разстояние е да се влюбиш,
и толкова е да повярваш във падение.
Върти се кръг. Душите ни така го носят.
Наместват ритъма си някак си сърцата.
А всъщност е възможно да е толкоз просто.
Но чак, когато някой върне ни разплата.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ани Монева Todos los derechos reservados
