Фасада е животът, някаква фасада,
обвил с черупката си облата ни същност.
В кръга, затворил в нас самите листопада,
ръми дъждец от вчера в миглите до късно.
Разнищваме до кост причините за щастие.
Във смисъла, от логика горим изгубени.
Изровили в дълбокото си черни краски,
по нощем в мъдрости пророчески се будим.
А вън ухае. В цвят на люляци се губим.
Попиват жадно мислите ни суеверни.
И косъм разстояние е да се влюбиш,
и толкова е да повярваш във падение. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация