22 abr 2016, 21:36

Кръговрат 

  Poesía
417 0 0
Подслонът му е тук-във пагубно сърце.
Последният останал. Неразказан.
Маслинени очи, танцуващи ръце,
изчистена душа, пронизващ разум.
Престоят е безкраен, а пътят ни-нелек.
Събудих се във сън, покаяна от мисъл,
че Господ ни е дал около четвърт век...
Но да се срещнем пак ни е орисал.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Габриела Todos los derechos reservados

Беличовска

Propuestas
: ??:??