22.04.2016 г., 21:36 ч.

Кръговрат 

  Поезия
361 0 0

Подслонът му е тук-във пагубно сърце.

Последният останал. Неразказан.

Маслинени очи, танцуващи ръце,

изчистена душа, пронизващ разум.

 

Престоят е безкраен, а пътят ни-нелек.

Събудих се във сън, покаяна от мисъл,

че Господ ни е дал около четвърт век...

Но да се срещнем пак ни е орисал.

© Габриела Всички права запазени

Беличовска

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??