Подслонът му е тук-във пагубно сърце.
Последният останал. Неразказан.
Маслинени очи, танцуващи ръце,
изчистена душа, пронизващ разум.
Престоят е безкраен, а пътят ни-нелек.
Събудих се във сън, покаяна от мисъл,
че Господ ни е дал около четвърт век...
Но да се срещнем пак ни е орисал.
© Габриела All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
