Закърпих миналото си с вихрушка

от праисторически спомени.

И като динозаври на здравия дух,

те нахлуха с глутница от безсълзливо

плачещи върби, но… уви…

Събудих се в компания на празни,

инкрустирани кристални чаши и

бутилки от скъп алкохол. Усещах се

дебелокож и безчувстен - вол,

който оре по нивя на чужди земи.

- Мълчи! – извиках силно на главата си.

Надежда имах да не чувам мислите ù

… не стана, но пак ще отпитам...

- Говори, пиши – така ще стана щастлив

и  богат със себе си…