4 dic 2013, 13:52

Кръговрат 

  Poesía » Filosófica
526 0 4

Когато ти е слънчево в душата

и мислиш, че светът е място чудно,

усещаш аромата на цветята

и грижите са тъй абсурдни.

 

И песенно ти става някак

и се усещаш млад и влюбен

и искаш вечно в чудесата,

да крачиш светъл и изгубен.

 

Но скоро слънцето залязва

и облаци надвисват гневно,

душата става страшно празна

и се смаляваш постепенно.

 

Надежда и копнеж те карат

пак утрото да преоткриеш,

от дълбините на душата

съмненията да изтриеш.

 

Безкраен кръговрат от чувства

и сменящи се настроения.

Нима това не е изкуство

да търсиш нови вдъхновения.

© Адриана Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??