Кръговрат
Когато ти е слънчево в душата
и мислиш, че светът е място чудно,
усещаш аромата на цветята
и грижите са тъй абсурдни.
И песенно ти става някак
и се усещаш млад и влюбен
и искаш вечно в чудесата,
да крачиш светъл и изгубен.
Но скоро слънцето залязва
и облаци надвисват гневно,
душата става страшно празна
и се смаляваш постепенно.
Надежда и копнеж те карат
пак утрото да преоткриеш,
от дълбините на душата
съмненията да изтриеш.
Безкраен кръговрат от чувства
и сменящи се настроения.
Нима това не е изкуство
да търсиш нови вдъхновения.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Адриана Борисова Все права защищены
