Dec 4, 2013, 1:52 PM

Кръговрат 

  Poetry » Phylosophy
525 0 4

Когато ти е слънчево в душата

и мислиш, че светът е място чудно,

усещаш аромата на цветята

и грижите са тъй абсурдни.

 

И песенно ти става някак

и се усещаш млад и влюбен

и искаш вечно в чудесата,

да крачиш светъл и изгубен.

 

Но скоро слънцето залязва

и облаци надвисват гневно,

душата става страшно празна

и се смаляваш постепенно.

 

Надежда и копнеж те карат

пак утрото да преоткриеш,

от дълбините на душата

съмненията да изтриеш.

 

Безкраен кръговрат от чувства

и сменящи се настроения.

Нима това не е изкуство

да търсиш нови вдъхновения.

© Адриана Борисова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??