Dec 4, 2013, 1:52 PM

Кръговрат 

  Poetry » Phylosophy
704 0 4
Когато ти е слънчево в душата
и мислиш, че светът е място чудно,
усещаш аромата на цветята
и грижите са тъй абсурдни.
И песенно ти става някак
и се усещаш млад и влюбен
и искаш вечно в чудесата,
да крачиш светъл и изгубен.
Но скоро слънцето залязва
и облаци надвисват гневно,
душата става страшно празна
и се смаляваш постепенно. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Адриана Борисова All rights reserved.

Random works
: ??:??