Кръговрат

EverAfter (Деница)
7 4

26 ene 2012, 10:29

Poesía » Filosófica

604 0 2

Вятърът играе си със снежната вихрушка,

небето рони сълзи по заледената земя.

Вкочанените дървета с ледени висулки

привеждат се от болка, студ и самота.

Така е и в сърцето ми сега, студено,

душата ми е вледенена и сама.

Очите чакат слънцето, сломени,

ала, жадно искана, не иде пролетта.

Обречени сме на това ний, хората,

сезони да има и в човешките сърца.

Някога след зимата ще дойде лято

с полъх да пробуди спящата душа.

И за премръзналите длани за награда

ще изгрее слънце и ще лъхне топлина.

Ще се стопи ледът, сърцето тъй обхванал,

в миг забрава ще са зимата и есента...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.