Кръговрат
941
0
2
Вятърът играе си със снежната вихрушка,
небето рони сълзи по заледената земя.
Вкочанените дървета с ледени висулки
привеждат се от болка, студ и самота.
Така е и в сърцето ми сега, студено,
душата ми е вледенена и сама.
Очите чакат слънцето, сломени,
ала, жадно искана, не иде пролетта.
Обречени сме на това ний, хората,
сезони да има и в човешките сърца.
Някога след зимата ще дойде лято
с полъх да пробуди спящата душа.
И за премръзналите длани за награда
ще изгрее слънце и ще лъхне топлина.
Ще се стопи ледът, сърцето тъй обхванал,
в миг забрава ще са зимата и есента...
© Деница All rights reserved.
