Кръговрат

EverAfter (Деница)
7 4

26.01.2012 г., 10:29 ч.

Поезия » Философска

655 0 2

Вятърът играе си със снежната вихрушка,

небето рони сълзи по заледената земя.

Вкочанените дървета с ледени висулки

привеждат се от болка, студ и самота.

Така е и в сърцето ми сега, студено,

душата ми е вледенена и сама.

Очите чакат слънцето, сломени,

ала, жадно искана, не иде пролетта.

Обречени сме на това ний, хората,

сезони да има и в човешките сърца.

Някога след зимата ще дойде лято

с полъх да пробуди спящата душа.

И за премръзналите длани за награда

ще изгрее слънце и ще лъхне топлина.

Ще се стопи ледът, сърцето тъй обхванал,

в миг забрава ще са зимата и есента...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.