Поглеждам те, изпиваш ме с очи,

душата ми не спира да крещи!

Не знам коя съм, нито ти какъв си,

а често срещам те в съня си.

Дали те искам... трудно е да кажа -

сърцето си със тебе ще накажа.

Да бие силно всеки път,

когато ти си тук!

А мойта мъничка душичка

е като волна пойна птичка

и страх ме е да ти я подаря,

за да не я затвориш на мига...

Заключена ли е, ще страда

и ще се чуди как да ти избяга...

а мъничкото ми сърце,

без теб със сигурност ще спре.

Не зная аз какво желая,

безспирно - ден и нощ се мая:

Дали добре е да съм с теб сега?!

Не знам! Затуй оставам си сама...

Това е моят цикъл вечен

в живота без любов обречен.

Това е мойта орисия,

на зла вещица магия.