Приказно създание се ражда,

орисано със красотата на нощта.

С локвите здрависва се мъглата -

пожелава им спокойни бъднини.

Усмихва се нощта на тъмнината.

Нежно капчиците от дъждеца милват я.

Приготвя се светът за облик светъл

и за топъл дъжд пробужда се цвета.

Капчици дъждец - все тъй нехайно падат

и все тъй ронят се изсъхнали листа...

В миг вълшебен – те се блъскат и докосват

със силата на своята тъга...

И всичко се обагря в тишина.

Добива вече смисъл тази тъмнина -

всичко да поспи, за да се пробуди сетне

в прелест нова, непозната,

за да се целунат влюбените пак и огласят

със смях децата есенната прелест на зората.

Росата милва за събуждане листата -

стопля ги със свойта чиста  красота.

Роденото създание в мрачината

най-после вече среща светлината -

бълва радост тя и знойна красота.

Подготвя ведро почвата за нова тъмнина.