Приказно създание се ражда,
орисано със красотата на нощта.
С локвите здрависва се мъглата -
пожелава им спокойни бъднини.
Усмихва се нощта на тъмнината.
Нежно капчиците от дъждеца милват я.
Приготвя се светът за облик светъл
и за топъл дъжд пробужда се цвета.
Капчици дъждец - все тъй нехайно падат
и все тъй ронят се изсъхнали листа...
В миг вълшебен – те се блъскат и докосват
със силата на своята тъга...
И всичко се обагря в тишина.
Добива вече смисъл тази тъмнина -
всичко да поспи, за да се пробуди сетне
в прелест нова, непозната,
за да се целунат влюбените пак и огласят
със смях децата есенната прелест на зората.
Росата милва за събуждане листата -
стопля ги със свойта чиста красота.
Роденото създание в мрачината
най-после вече среща светлината -
бълва радост тя и знойна красота.
Подготвя ведро почвата за нова тъмнина.
© Цвет All rights reserved.