16.12.2009 г., 0:14

Кръговратът на деня

736 0 0

Приказно създание се ражда,

орисано със красотата на нощта.

 

С локвите здрависва се мъглата -

пожелава им спокойни бъднини.

 

Усмихва се нощта на тъмнината.

Нежно капчиците от дъждеца милват я.

 

Приготвя се светът за облик светъл

и за топъл дъжд пробужда се цвета.

 

Капчици дъждец - все тъй нехайно падат

и все тъй ронят се изсъхнали листа...

 

В миг вълшебен – те се блъскат и докосват

със силата на своята тъга...

 

И всичко се обагря в тишина.

Добива вече смисъл тази тъмнина -

 

всичко да поспи, за да се пробуди сетне

в прелест нова, непозната,

 

за да се целунат влюбените пак и огласят

със смях децата есенната прелест на зората.

 

Росата милва за събуждане листата -

стопля ги със свойта чиста  красота.

 

Роденото създание в мрачината

най-после вече среща светлината -

 

бълва радост тя и знойна красота.

Подготвя ведро почвата за нова тъмнина.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвет Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...