Сребърна луна изгрява,
вятър шепне тихо.
Шепне, шепне и напява
стих любовен - нежно мило.
Бягам, бягам във забрава,
сред поле от рози тъй бодливи,
бягам, моля се и се надявам,
да си върна пак щастливите години -
пламенно когато те обичах,
и Ти на чувствата ми отговори,
в любов и нежност ти се вричах,
изпълни с щастие очите мои! ...