Кръпки...
Сребърна луна изгрява,
вятър шепне тихо.
Шепне, шепне и напява
стих любовен - нежно мило.
Бягам, бягам във забрава,
сред поле от рози тъй бодливи,
бягам, моля се и се надявам,
да си върна пак щастливите години -
пламенно когато те обичах,
и Ти на чувствата ми отговори,
в любов и нежност ти се вричах,
изпълни с щастие очите мои!
Сега ми казваш - друга си обичал!
За миг стопи се сякаш Любовта!
Но лъжеш се, ще страдаш, ако мислиш,
че тя обича, както аз сега!
Продължавам, плача и не спирам,
от Живота искам да се скрия!
Вадя сребърна игла от мъка,
бездната в душата кърпя, шия...
Кърпя... със лъжи, измама
всяка бримка на сърцето,
всеки отвор, всяка рана...
все така - сама в полето!
Благодаря!Целувки!:-*
