Tomad (Тома Кашмирски) Tomad (Тома Кашмирски)
6 179
5 abr 2009, 14:37

Кръст

  Poesía » Otra
1.3K 0 18

Аз съм
твойта
кратка
тишина.
Преди

жадуваното
приношение.

Ти си мойта
коледна
елха.
Натрапена
с предсказано
рождение.

Аз съм
твойта
падаща
звезда.
Родена
в суеверието
надежда.

Ти си ми
напречната
греда.
…
Вечната
съдба –
да се навеждам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тома Кашмирски Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • nellnokia (Нели Господинова)
    nellnokia (Нели Господинова)
    Уфф!! Това за брачния живот ли си го писал!! Висше прозрение , уви !!
  • hapka-kapka (Десислава Вълова)
    hapka-kapka (Десислава Вълова)
    браво
  • natalia (Наталия Божилова)
    natalia (Наталия Божилова)
    ми, абе ......... много хубаво ги пишеш, бе Тома!!!!!!!!!!
  • Tomad (Тома Кашмирски)
    Tomad (Тома Кашмирски)
    Хубаво е, че все някъде не се харесвам.
    Иначе целият текст е заигравка с Христос, освен финалът, който придава завършеност на символиката с кръста (като се говори хем за Христовия кръст, пред който се покланяме (някой правилно отбеляза, че поклон и навеждане е фактически едно и също), хем за анатомичния кръст, който сгъваме (за навеждане).

    'Родена в суеверието надежда' е най-точното описание на "падаща звезда - сбъдната мечта", което изобщо мога да измисля.

    Цялата плетеница не е особено сложна, нито твърде изтънчена. Що се отнася до мненията, благодаря, че изобщо ме четете.
  • doreto66 (Дора Павлова)
    doreto66 (Дора Павлова)
    с Човечкова

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0