Аз съм
твойта
кратка
тишина.
Преди
жадуваното
приношение.
Ти си мойта
коледна
елха.
Натрапена
с предсказано
рождение.
Аз съм
твойта
падаща
звезда.
Родена
в суеверието
надежда.
Ти си ми
напречната
греда.
…
Вечната
съдба –
да се навеждам.
© Тома Кашмирски Всички права запазени