5.04.2009 г., 14:37

Кръст

Поезия » Друга

1.3K 0 18

Аз съм
твойта
кратка
тишина.
Преди

жадуваното
приношение.

Ти си мойта
коледна
елха.
Натрапена
с предсказано
рождение.

Аз съм
твойта
падаща
звезда.
Родена
в суеверието
надежда.

Ти си ми
напречната
греда.
…
Вечната
съдба –
да се навеждам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

nellnokia (Нели Господинова)

Уфф!! Това за брачния живот ли си го писал!! Висше прозрение , уви !!

2009-05-06T11:24:16+03:00
hapka-kapka (Десислава Вълова)

браво

2009-04-14T00:19:41+03:00
natalia (Наталия Божилова)

ми, абе ......... много хубаво ги пишеш, бе Тома!!!!!!!!!!

2009-04-12T23:22:34+03:00
Tomad (Тома Кашмирски)

Хубаво е, че все някъде не се харесвам.
Иначе целият текст е заигравка с Христос, освен финалът, който придава завършеност на символиката с кръста (като се говори хем за Христовия кръст, пред който се покланяме (някой правилно отбеляза, че поклон и навеждане е фактически едно и също), хем за анатомичния кръст, който сгъваме (за навеждане).

'Родена в суеверието надежда' е най-точното описание на "падаща звезда - сбъдната мечта", което изобщо мога да измисля.

Цялата плетеница не е особено сложна, нито твърде изтънчена. Що се отнася до мненията, благодаря, че изобщо ме четете.

2009-04-07T11:48:55+03:00
doreto66 (Дора Павлова)

с Човечкова

2009-04-07T10:09:19+03:00