1 nov 2015, 20:48

Кръстопът

  Poesía » Otra
511 0 0

На кръстопът съм, Боже, помогни ми
кой път от двата да поема,
умът ли да послушам пак, кажи ми,
или душата си ранена.

Не разчитам вече на доброто,
макар че в друго и не вярвам,
защо ли, ами за това защото
не умея зло да проявявам.

И плащам скъпо, със душата
боли ме за светът и радостта,
не вярват хората във добротата,
не доверяват се на любовта.

Не разбират, че това е пътят
към съвършенство, свобода,
към онзи дух в душата скътан
божествената своя светлина.

Помогни им, Боже, с топлина
води ги в светлата пътека,
в душите им да властва любовта,
благословен да е завинаги човека.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гинка Любенова Косева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...