Nov 1, 2015, 8:48 PM

Кръстопът

  Poetry » Other
507 0 0

На кръстопът съм, Боже, помогни ми
кой път от двата да поема,
умът ли да послушам пак, кажи ми,
или душата си ранена.

Не разчитам вече на доброто,
макар че в друго и не вярвам,
защо ли, ами за това защото
не умея зло да проявявам.

И плащам скъпо, със душата
боли ме за светът и радостта,
не вярват хората във добротата,
не доверяват се на любовта.

Не разбират, че това е пътят
към съвършенство, свобода,
към онзи дух в душата скътан
божествената своя светлина.

Помогни им, Боже, с топлина
води ги в светлата пътека,
в душите им да властва любовта,
благословен да е завинаги човека.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гинка Любенова Косева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...