На кръстопът съм, Боже, помогни ми
кой път от двата да поема,
умът ли да послушам пак, кажи ми,
или душата си ранена.
Не разчитам вече на доброто,
макар че в друго и не вярвам,
защо ли, ами за това защото
не умея зло да проявявам.
И плащам скъпо, със душата
боли ме за светът и радостта,
не вярват хората във добротата,
не доверяват се на любовта.
Не разбират, че това е пътят
към съвършенство, свобода,
към онзи дух в душата скътан
божествената своя светлина.
Помогни им, Боже, с топлина
води ги в светлата пътека,
в душите им да властва любовта,
благословен да е завинаги човека.
© Гинка Любенова Косева Всички права запазени