5 sept 2010, 18:01

Кръстопът 

  Poesía » Filosófica
687 0 2

Кръстопът

 

Стоя аз сега обгърнат от самота,

и мисля накъде да вървя.

Обзема ме необяснима, болезнена тъга,

която е дълбоко в моята душа.

Където се крие болката от срама.

 

Страдам и се питам накъде да вървя,

дали по пътя, който предлага различни блага?

Но усещам празнота

и очите ми са пълни с тъга.

 

И навеждам аз глава,

и те моля тихо в нощта...

Прости ми ти и от болката ме избави,

помогни ми пътя да избера и с теб да вървя,

та дори до края на света!

© Наско Тодоро Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??