Кръстопът
Стоя аз сега обгърнат от самота,
и мисля накъде да вървя.
Обзема ме необяснима, болезнена тъга,
която е дълбоко в моята душа.
Където се крие болката от срама.
Страдам и се питам накъде да вървя,
дали по пътя, който предлага различни блага?
Но усещам празнота
и очите ми са пълни с тъга.
И навеждам аз глава,
и те моля тихо в нощта...
Прости ми ти и от болката ме избави,
помогни ми пътя да избера и с теб да вървя,
та дори до края на света!
© Наско Тодоро All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
