2 abr 2012, 10:56

Кръстопът

  Poesía » Otra
800 0 1

Намирам се на странен кръстопът,

кръстопът с посоки разнородни.

Да не взема да поема аз по грешен път

към страданията мои първородни.

 

Изборът мой важен се оказва,

дали ще поема аз по пътя верен.

Съдбата ме страшно, безмилостно наказва,

че съм поел по пътя грешен.

 

Трябва да се върна аз назад,

трябва да се върна и да оправя всичко.

Че в живота ми настанал е пожар,

който ми остави едно голямо нищо.

 

Пътят тежък, труден се оказа наобратно,

ще намеря сили някак аз да продължа.

Но трябва да почина аз за кратко,

с надежда си оставам скоро аз да наближа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...