30 jun 2010, 22:10

Кръстопътища

837 0 12

Ето ни. Застинали

отново на ръба

на нашето безвремие.

Но като че аз... вися.

Не ме изпускай.

 

"Аз и ти" отвъд

не съществува. Тук

пътищата уморени

дирят края. Ние...

ще се върнем ли?

 

Бавна смърт е

твоето мълчание.

Моля те, не ми

показвай милост!

Само остани.

 

Мрази ме. После...

нека те спечеля!

Нека да се боря

пак да ме обичаш!

Но... не ме изпускай.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...