Кръстопътища
Ето ни. Застинали
отново на ръба
на нашето безвремие.
Но като че аз... вися.
Не ме изпускай.
"Аз и ти" отвъд
не съществува. Тук
пътищата уморени
дирят края. Ние...
ще се върнем ли?
Бавна смърт е
твоето мълчание.
Моля те, не ми
показвай милост!
Само остани.
Мрази ме. После...
нека те спечеля!
Нека да се боря
пак да ме обичаш!
Но... не ме изпускай.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Всички права запазени
