Кръстопътища
Ето ни. Застинали
отново на ръба
на нашето безвремие.
Но като че аз... вися.
Не ме изпускай.
"Аз и ти" отвъд
не съществува. Тук
пътищата уморени
дирят края. Ние...
ще се върнем ли?
Бавна смърт е
твоето мълчание.
Моля те, не ми
показвай милост!
Само остани.
Мрази ме. После...
нека те спечеля!
Нека да се боря
пак да ме обичаш!
Но... не ме изпускай.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александър Все права защищены
