6 mar 2010, 13:07

Кръстопътник

  Poesía
1K 0 2



За срещите със себе си редовно закъснявам…

На някои от тях дори не идвам...

Търговец съм…

Харесва ми със две ръце да взимам и да давам…

Дори понякога да се изнудвам…

Страхлив ли съм?

Едва ли!

Пътувайки в кръстовището кръгово на битието си…

Все мънички кръстовища откривам…

И светофари…

Чакам…

Като везна… използвана като кантар…

в очакване на пълно равновесие…

не мислеща за тежест и товар...

застинала във центъра на кръстопътя си…




¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Джокобоко Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "За срещите със себе си редовно закъснявам…"
    Казана дума - хвърлен камък...

    "Като везна… използвана като кантар…"
    А това е истина казана по особено интимен начин.
    Поздрави!
  • ... за да достигнеш себе си е нужно "равноденствие"... и "равнонощие"... и равномощни товари... смислово...!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...