Mar 6, 2010, 1:07 PM

Кръстопътник

  Poetry
1K 0 2



За срещите със себе си редовно закъснявам…

На някои от тях дори не идвам...

Търговец съм…

Харесва ми със две ръце да взимам и да давам…

Дори понякога да се изнудвам…

Страхлив ли съм?

Едва ли!

Пътувайки в кръстовището кръгово на битието си…

Все мънички кръстовища откривам…

И светофари…

Чакам…

Като везна… използвана като кантар…

в очакване на пълно равновесие…

не мислеща за тежест и товар...

застинала във центъра на кръстопътя си…




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Джокобоко All rights reserved.

Comments

Comments

  • "За срещите със себе си редовно закъснявам…"
    Казана дума - хвърлен камък...

    "Като везна… използвана като кантар…"
    А това е истина казана по особено интимен начин.
    Поздрави!
  • ... за да достигнеш себе си е нужно "равноденствие"... и "равнонощие"... и равномощни товари... смислово...!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...