6.03.2010 г., 13:07 ч.

Кръстопътник 

  Поезия
644 0 2



За срещите със себе си редовно закъснявам…

На някои от тях дори не идвам...

Търговец съм…

Харесва ми със две ръце да взимам и да давам…

Дори понякога да се изнудвам…

Страхлив ли съм?

Едва ли!

Пътувайки в кръстовището кръгово на битието си…

Все мънички кръстовища откривам…

И светофари…

Чакам…

Като везна… използвана като кантар…

в очакване на пълно равновесие…

не мислеща за тежест и товар...

застинала във центъра на кръстопътя си…




© Джокобоко Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "За срещите със себе си редовно закъснявам…"
    Казана дума - хвърлен камък...

    "Като везна… използвана като кантар…"
    А това е истина казана по особено интимен начин.
    Поздрави!
  • ... за да достигнеш себе си е нужно "равноденствие"... и "равнонощие"... и равномощни товари... смислово...!
Предложения
: ??:??