19 ene 2008, 14:24

Кръстосано мигриране

  Poesía
857 0 1
 

Мигрирам кръстосано...

от някой в никой... и обратно.

Тези двамата май се препокриват.

От миграцията ми ще да е...

към северния полюс.

Там поне е хладно и през лятото.

И в сърцата все е хладно...

преносно, разбира се.

Топло е. И горещо, когато

потните жлези не си вършат работата.

 

Оттичането по каналите се задръсти.

От администрацията ни казаха,

че никой не би хвърлял цяла вечер

фесовете си в тоалетното казанче,

но май някой го е направил...

И после никой не е пуснал водата.

Но някой искал и да се изкъпе...

Значи все пак има разлика

между тия двамата,

защото на никой

не му пука за хигиената...

Но да се върнем

на миграцията ми от някъде на никъде.

Практически не мигрирам.

Паралелните вселени са мит.

Някой го доказва дори в момента.

Никой няма да се съгласи с него,

но по принцип отрицанията

избягват положителните завършеци...

Ще да е полово...

Някой не е правил секс с никого

от много време...

Никой не му изневерява вече,

но и на никого не му пука за него...

Затова и спря цигарите.

За през деня.

Липса на импулси към мрежата.

Нощта се ползва на половин тарифа.

Стотинките са в касичката

на по-силните.

Левчетата вече по закон липсват.

И никой нищо не знае...

И никой нищо не променя.

А някой не може да се намери...

Може да е затрупан под паднала сграда.

Но там няма никой...

А някой?

Така и не потърсиха навреме.

Нищо, ако е бил там,

ще го намерят до седмица... мъртъв.

Нали вече е установена такава практика.

Нищо страшно.

Макар липсата му да ме прави никой...

Нека само да отпушат канализацията

и да дадат зелена светлина

за преселването ми на северния полюс...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Джули Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Миличка, интересен стих си написал, браво!!!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....